Проф. д-р Васко Ананиев Василев

Проф. Василев е преподавател по Транспортен мениджмънт и Сертифициран Консултант по Мениджмънт. Ръководил е повече от 20 проекта в областта на регионалното развитие и железопътния транспорт в България, Сърбия, Румъния, Черна Гора и Северна Македония.

Трансформацията на летище „Васил Левски“ София и изграждането на новия Терминал 3, ще играе решаваща роля в икономическото развитие на България. Очакванията са летището да се превърне в ключов регионален хъб за въздушни пътувания в Източна Европа, свързващ глобални дестинации и утвърждаващ България на международната авиационна карта. Строителство на терминал 3 на летище софия е планирано като един от най-големите инфраструктурни проекти в България в момента. Началото на строителството се очаква през лятото на 2026 година. Планираното увеличение на капацитета е почти три пъти, измерен в милиони пътници годишно.

Терминал 3 ще бъде основният пътнически терминал в бъдеще и това неизбежно води до промяна на транспортните връзки около Летище София. Предвидено добавяне на автобусни линии и промяна на автобусните спирки, синхронизиране на автобусния транспорт с полетите. Ще се изградят нови пътни връзки и разширения. За сега няма планирана нова линия на метрото.

Превръщането на летището в съвременен мултимодален транспортен център, обаче изисква и свързаност с железопътен транспорт. Но за това има подготовка единствено на концептуално ниво и все още има спорове относно целесъобразността.

Интегриране на железопътни и летищни комплекси в градска среда

Съвременният интегриран градски транспорт представлява преход от фрагментирани услуги към мултимодална екосистема. Тази промяна се определя от хармонизирането на инфраструктурата, технологиите и политиките за създаване на ефикасни, ориентирани към пътниците пътувания. Интегрирането на железопътните и летищните комплекси в градската структура е крайъгълен камък на съвременното транспортно планиране. Чрез съвместното разполагане на железопътни гари с летищни терминали, градовете значително намаляват времето за трансфер и подобряват достъпността. Когато тези връзки осигуряват по-бързо и по-надеждно пътуване от алтернативите, базирани на автомобилния транспорт, те превръщат летищата от изолирани възли в централни двигатели на растежа на големите градове.

Ефективната транспортна интеграция се основава на следните основни измерения с поглед към пътниците:

• Разработване на споделени платформи, обединени гари и директни връзки между летищата и железопътните линии до центъра на града.
• Координиране на графици, оперативни протоколи и сътрудничество между различни заинтересовани страни, като авиокомпании и железопътни оператори.
• Внедряване на унифицирани тарифи, като например системи за един билет, които покриват цялото пътуване, независимо от използваните видове транспорт.
• Използване на дигитални системи и данни в реално време, за да се предоставят на пътниците персонализирани препоръки за пътуване.

Освен подобрено отношение към пътниците, изследванията показват, че железопътните връзки с летищата осигуряват и значителни икономически ползи, като повишават регионалната производителност и насърчават растежа на бизнеса. Чрез значително намаляване на времето за пътуване и подобряване на надеждността на достъпа до летищата, тези връзки улесняват по-плавното движение както за пътуващите, така и за бизнеса. Тази ефективност е особено важна за сектори, зависими от взаимодействия, чувствителни към времето, като например международни финанси, логистика и високотехнологично производство.

Освен ползите от директното пътуване, железопътните системи на летищата действат като катализатори за по-широки икономически промени:

• Бизнесите гравитират към добре свързани летищни коридори, създавайки клъстери от висококачествени индустрии и услуги в рамките на 20-30 километра от летището.
• Инвестициите в инфраструктура създават незабавна икономическа активност чрез създаване на работни места в строителството и поддръжката, докато дългосрочните ползи произтичат от подобрения достъп до регионалните пазари и намалените логистични разходи. Икономическите оценки на железопътните връзки между летищата често подчертават по-широките печалби от производителността, които възникват, когато летищата са успешно интегрирани в градската транспортна мрежа. Тези проекти често се изучават през призмата на регионалната производителност и ефектите от агломерацията. Налага се извода, че стойността на проекта за железопътна линия до летището далеч надхвърля продажбите на билети за самата линия, функционирайки вместо това като стратегическа инвестиция в конкурентоспособността на целия градски район.

Къде сме ние?

Ако сравняваме България с сходни по размер европейски държави, ще видим, че при най-добрите се очертават три ключови елемента, а именно директна жп връзка до летището, единна билетна система и висока честота на връзките.

Най-добрият пример в Европа е Amsterdam Schiphol Airport – летището в столицата на Нидерландия Амстердам функционира като национален жп хъб. Тук жп гарата се намира буквално под терминала и има директни влакове към цялата страна, както и международни до Париж, и Брюксел. Летището е свързано и с метро, трамваи, и автобуси. В Западна Европа можем да споменем също така и следните летища, които са свързани с железопътен транспорт:

Zurich Airport, Швейцария (Цюрих) – има директни влакове на всеки няколко минути, синхронизирано е с градския транспорт и има единна система за билети. Това е най-добре интегрираната система.

Copenhagen Airport, Дания (Копенхаген) – До летището достигат регионални и международни влакове, а директно в терминала има спирка на метро. Характерна за това летище е силната „last-mile“ интеграция с велосипеди. Метро, влакове и автобуси са напълно интегрирани в една система. 

Vienna International Airport, Австрия (Виена) – тук са характерни директни връзки към метро, трамваи и автобуси. Има също така бърз влак и S-Bahn, който е евтин и добре интегриран. Системата е много добре балансирана между скорост, цена и интеграция.

Добри примери в Централна/Източна Европа, които са по- близки до България са летището във Варшава, където има директна жп връзка, а така също градска железница. Билетите за железница са интегрирани с тези за градски транспорт. Също така и летищата в столиците на Чехия, Естония и Румъния, където изграждането на жп връзки е в процес. 

Директното сравнение на Летище „Васил Левски“, София, България с добрите примери, описани по-горе, е показано на следващата таблица.

	жп хъб	Интеграция	Единeн билет	Висока честота	Директни влакове извън града
Летище „Васил Левски“ София	Х	Х	V	Х	X
Vienna International Airport	V	V	V	V	V
Copenhagen Airport	V	V	V	V	V
Amsterdam Schiphol Airport	V	V	V	V	V
Zurich Airport	V	V	V	V	V
Warsaw Chopin Airport	V	V	V	V	X

Най-важната разлика е следната:

• Градовете – добри примери: слизаш от самолета – качваш се на влак без да излизаш от сградата – стигаш директно до друг град
• В София: слизаш → метро → център → друга гара → влак. Това добавя от 30 до 60 минути към времепътуването.

Това се дължи на факта, че в София липсва жп гара на летището, няма връзка с националната железница, слаба е синхронизацията на разписания, липсва интермодален хъб, каквито има във Виена и Цюрих.

Как ще ги стигнем европейците?

Минималното, което трябва да се направи е да се изгради жп линия до Летище София, да се създаде единна билетна система и синхронизирани разписания. Най-близкият реалистичен модел за България е Варшава или Виена.

Необходим е реалистичен, поетапен план за София, който да не е утопия, а нещо напълно изпълнимо. Целта е достигане технологичното ниво на транспортната система във Виена (директен влак от летището, един билет за всичко, бързи връзки към страната, истински интермодален хъб). Реализацията на интермодалния транспортен хъб, може да стане на три етапа:

I

1.Създаване на градска железница, като се използва съществуващата инфраструктура, която има сериозен потенциал за развитие. График, осигуряващ влакове на 15–20 мин. Установяване на ниска цена.

2. Единен билет за метро, автобус, трамвай, железопътен транспорт

3. Синхронизация на разписания

4. Проектиране и изграждане на интермодални хъбове с общи перони за удобни прекачвания. Такива трябва да има минимум на Централна гара, Искърско шосе, Подуяне.

II

1. ЖП връзка до Летище „Васил Левски“, София. Изграждане на Терминал 3 като интегриран транспортен хъб като се добави жп гара под(до) терминала.
2. Модернизация на жп възела София за увеличаване капацитета и цифровизация.
3. Бързи връзки към големи градове.

III

1. Изграждане на високоскоростни/международни връзки: София – Солун; София – Букурещ, София-Белград, което ще превърне летище „Васил Левски“ в регионален хъб.
2. „Smart transport system”, която позволява използване на една апликация за всичко, организира пътуване в реално време, като изчислява най-евтин билет.

Всичко това, без модернизацията на жп възел София, ще струва около 500 млн. евро. Но най-големият проблем не са парите, а координация между община, държава и железница. Ако всичко това се направи през 2035 ще е възможно след кацане на летището да отидеш на перона и да се качиш на влак, който след 1 час е в Пловдив или за 10-15 минути е в центъра на града. И всичко това без да мислиш за билети.