Само 20 нови влака за България от предвидените 3 млрд. лв. – ще загубим ли възможността за модернизация?
България е на прага да усвои едва малка част от предвидените 3 милиарда лева за нови влакове по Плана за възстановяване и устойчивост. Вместо очакваните 35 едноетажни мотриси, страната изглежда ще получи само 20, като липсата на време и административни спънки могат да доведат до загуба на ценно европейско финансиране.
ВАС решава в полза на Alstom, но сроковете остават критични
Върховният административен съд (ВАС) излезе с окончателно решение в полза на консорциум „Булему“, воден от френската Alstom, класиран на трето място в процедурата за доставка на 35 мотриси на стойност 1.1 млрд. лв. Съдът установи, че първите двама участници – Stadler Polska и PESA – не разполагат с необходимите разрешения за производство на влаковете, посочени в условията.
ВАС разпореди Министерството на транспорта да продължи процедурата, но времевият натиск може да направи това невъзможно. Доставката на влаковете трябва да бъде завършена до края на август 2026 г., за да бъде усвоено европейското финансиране.
Министерството обмисля прекратяване на поръчката
Министърът на транспорта Красимира Стоянова наскоро заяви, че е трудно да се намери производител, който да достави влаковете в поставените срокове. Това увеличава вероятността процедурата да бъде прекратена, оставяйки България с неизползвано финансиране и остарял подвижен състав.
От предвидените 3 млрд. лв. България може да се възползва само от 520 млн. лв. – сумата, предвидена за 20 електрически мотрисни влака и 9 маневрени локомотива. Два от трите големи търга за железопътни превозни средства изглежда ще останат без резултат.
Какво следва за българската железница?
Вече е подписан договор за доставка на 20 електрически мотрисни влака с консорциума „Шкода Транспортейшън и Шкода Вагонка“ на стойност 511.4 млн. лв. Срокът за доставка е две години, което означава, че тези влакове трябва да бъдат в експлоатация до края на 2026 г.
Липсата на адекватна модернизация обаче ще остави страната с остарял железопътен транспорт в момент, когато Европа залага на екологични и бързи железопътни решения. Възможността за участие на частни компании в обществената услуга за пътнически превози също се проучва, като мрежата може да бъде разделена на няколко лота.
Бъдещето на финансирането и модернизацията
Сценарият, при който страната ни губи европейското финансиране, ще има дългосрочни последствия. Без адекватно обновяване на железопътния транспорт, България рискува да изостане още повече в развитието на екологична и ефективна инфраструктура.
Въпросът сега е: ще успее ли Министерството на транспорта да осъществи дори част от амбициозните планове за модернизация, или ще видим пореден провал в усвояването на европейските средства?
