На 24 февруари 2026 г. в Научно-техническия съюз по транспорт (НТС) се проведе дискусия по проекта на Закон за обществения транспорт. Срещата събра широк кръг професионални и браншови организации, но бе белязана и от отсъствието на ключови институции – представители на Министерството на транспорта и съобщенията, БДЖ и ДП „НКЖИ“ не присъстваха, въпреки че именно към тях са насочени голяма част от експертните становища и очаквания за реакция.
Въпреки липсата на основните адресати на критиките и предложенията, участниците определиха дискусията като съдържателна и полезна. На кръглата маса присъстваха организации и структури от сектора, сред които Клъстер „Зелен транспорт“, Камарата на автомобилните превозвачи, Конфедерацията на автобусните превозвачи, Форум „Балкански транспорт“, представители на НТС и други заинтересовани страни.
Общата позиция, около която присъстващите се обединиха, е, че България има нужда от закон за обществения транспорт и че неговото приемане е „крайно закъсняло“. Единодушието обаче спира дотук – проектът в настоящия си вид бе подложен на остра критика и от различни гледни точки бе определен като несъвършен, непълен и проблематичен.
В рамките на дебата се очертаха и полярни оценки за това как трябва да се действа по-нататък. От една страна бе застъпена тезата, че е необходим компромис и че дори с недостатъците си законопроектът следва да бъде придвижен, за да не се застрашат средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Тази линия бе свързана с позиция, изразявана от представители на Форум „Балкански транспорт“, според които времевият натиск и финансовите ангажименти правят приемането на рамка неизбежно.
От друга страна, представители на автобусния бранш – включително Конфедерацията на автобусните превозвачи – отстояха убеждението, че проектът е концептуално сгрешен и не бива да бъде приеман в този му вид. Според тях проблемът не е само в отделни текстове, а в логиката и философията на предложението, което изисква съществено преработване, вместо козметични корекции.
Критика прозвуча и към начина, по който се подреждат политики и инструменти за финансиране. В дискусията бе изтъкнато, че не е работещ модел първо да се приемат финансови инструменти и механизми за стимулиране на сектора – като ПВУ или бъдещи фондове, включително Социалния фонд за климата – ако те не са реално свързани с регулациите и целите на закона, а едва след това да се пише законодателна рамка за обществения транспорт. Подобна последователност, според участници, създава риск от разминаване между политика, финансиране и реални нужди на транспортните оператори и пътниците.
Независимо от разнопосочните оценки, участниците изразиха надежда, че направените предложения за допълнения и промени ще бъдат отчетени от политиците, които предстои да гласуват законопроекта. Дискусията в НТС показа, че секторът търси обща рамка и предвидимост, но и че очаква тя да бъде изработена така, че да решава, а не да възпроизвежда проблемите – с ясно разписани механизми, отговорности и връзка с реалните инструменти за модернизация и подкрепа на обществения транспорт.
